♥ Срастването на душите и понятието за двойката добродетели  През

♥ Срастването на душите и понятието за двойката добродетели 

През есента бях с жена ми в Сочи. Влязохме в една бирария. От време на време си разрешавам по една наливна бира, тя не вреди доста на здравето. Поръчахме си пушено пиле, хачапури, ядки. Появи се един проскубан котарак и стартира да мяучи и да проси храна. Хвърлих му няколко късчета, котаракът се оживи и скочи на пейката и понечи да се отърка в мен. Аз мощно плеснах с ръка по пейката: „ Пссът! ”

- Защо го изгони? - учуди се жена ми. - Най-напред му даваш да яде, а след това го гониш?

- Между индивида и животното би трябвало постоянно да има отдалеченост, - споделих й аз. - Помниш ли Екзюпери: „ Ние сме виновни за тези, които сме опитомили ”. Ако бях почнал да го погалвам, тази страст щеше да продължи по-дълго и щеше да се наложи да го взема със себе си. А в случай че не го взема и си потегли, това към този момент е изменничество в известна степен.

И още една обстановка. През лятото бях на посетители на мои другари. При мен пристигна едно куче и постави глава на коляното ми. Погалих го. Козината му беше като копринена и кучето беше доста благодушие. В един миг усетих, че би трябвало неотложно да спра и да го прогоня. Започна вътрешно слепване, а това унищожава душата. Сигурно това е направено свише, особено, с цел да помним за Бога. Колкото по-малко е любовта към Бога, толкоз по-голяма е заплахата от слепване на душите и толкоз по-малко обич изпитват хората един към различен. Ако не се съблюдава техниката за сигурност, стартира слепване на душите, а по-нататък; крачка наляво, крачка надясно и - разстрел. И няма значение с кого ни свързват сходни връзки, с хора или животни. Ние изпадаме в безизходна обстановка. Ако любовта е малко - отслабваме, разболяваме се и се израждаме. Ако любовта е доста - привързваме се, ненавиждаме, боледуваме и умираме.

Защо селските поданици са душевно по-здрави от градските? Защото непрестанно работят, а това прави индивида по-добродушен. Защото са гледали животни, които наесен е трябвало до заколят. Това значи, че би трябвало да се пази отдалеченост с всяко животно, да не се основава обвързаност. И защото индивидът е изцяло създание, отношението му към живите същества също е изцяло. Както се отнасяме с хората, по този начин ще се отнасяме и към животните. Както се отнасяме с животните, по този начин ще се отнасяме и с другите хора.

Как се раждат на бял свят нарушителите? Отначало родителите, забравяйки за Бога и любовта се поддават на своите стремежи и срастват душите си. Всеки човек от вътрешната страна би трябвало да бъде безусловно самичък. За да преодолее тази самотност, той ще се стреми към единство е Бога. Ако вътрешната му самотност е незадоволителна, той би трябвало да остане уединен извън. По тази причина хората са отивали в манастир, обричали са се на затворничество или са давали обет за безмълвие. Ако ли пък, за един човек висшето благополучие се показва във вътрешното единство с обичания, тази настройка неизбежно води до самотност извън. Тоест, ще има изневери, разводи и така нататък Но това към момента не е най-страшното. Ще се родят деца, лишени от нравствен имунитет. И при най-малкото топло възприятие към някой различен, душата ще стартира да се сраства. И колкото и необичайно да звучи - поради спасението на душата си, индивидът става нарушител. От една страна, той усеща, че не може да обича хората, тъй като за него това е рисково. А въпреки това усеща, че най-хубавия метод да се отнася към хората е като към бичето, което наесен ще би трябвало да заколи. Съответно и възприятията му са равни, спокойни, без принуждение.

Ние всички помним думите на Исус Христос: „ Обичай близък си като самия себе си ” и се опитваме да ги следваме. Първо обаче, това е казано доста преди Христос. Ако прочетем Стария Завет, ще се убедим сами. И второ, всички ние, по този начин както помним заповедта на Христос за любовта, сме не запомнили друга една негова фраза: „ Враговете на индивида са неговите близки ”. Тъкмо околните хора, привързвайки се вътрешно един към различен, сраствайки се с душите си, ни забиват, като ни карат да забравим за Бога и да изгубим възприятието на обич, което ни свързва с Него. Ние не умеем да мислим. Ние мислим или с категориите на положителното и злото, или на правото и кривото. Това, че роднините ни могат да бъдат едно голямо богатство и положително за нас, и по едно и също време с това, да съставляват голяма заплаха за душите ни, ние мъчно можем да разберем. Социализмът ни отучи да мислим диалектически. А всяка една вяра, съчетавайки в себе си ползите на Божественото и на човешкото, ни оказва помощ да мислим диалектически. Такъв ослепителен мъдрец е бил Исус Христос.

Но, доста преди Него, в юдаизма и индийската философия съществуват превъзходни образци за хармонично мислене. Преди няколко години с удивление научих, че в индийската философия съществува понятието за двойките добродетели. Добродетелта не може да съществува сама за себе си. Тя би трябвало да се уравновесява със своята диаметралност. Щедрият човек може да стане разсипник и прахосник. Затова щедростта би трябвало да се уравновесява с спестовност. Смелостта би трябвало да се уравновесява с внимателност. Любовта - с оттегляне. Добродушието - със суровост. Общителността - с отчуждаване и т. н.

Съвременните механически достижения ни карат да считаме себе си за цивилизовани и мъдри хора. А в действителност, ние едвам започваме да се учим да мислим. И не постоянно съумяваме в това. Какво съставлява мозъкът. Това е нереалното мислене. За да се абстрахираме от стола, на който сме седнали, ние би трябвало да създадем понятието „ стол ”, а за задачата би трябвало прочувствено да се откъснем от привързаността си към съответния стол, без освен това да губим връзката си с неговата същина.

За да скъсаме външните връзки, ние би трябвало да притежаваме умеенето да одобряваме болката, умеенето да сдържаме привързаността и желанията си, умеенето да се отчуждим от привичните връзки, в това число и от самия живот. А с цел да запазим единството със същността на обещано събитие или предмет, ни е належащо възприятието на обич. Следователно, висшите усеща и развиването на съзнанието са невъзможни без обич към Бога, тъй като единствено тя дава опция да се скъсат външните връзки, да се отдръпнем от обичаното създание, като запазим любовта си към него, като към демонстрация па Божественото.

Изразът „ Стопанинът на животното е неговия господ ” не е напълно прецизен. Животното се учи от стопанина си, копира неговите страсти. Защо хората гледат домашни любимци? Всяко другарство с различен човек постоянно е спор, а това значи стрес и болежка. Това са искания и обиди. А какви искания и обиди можем да имаме към едно животно? Затова общуването с животните ни оказва помощ да обичаме безкористно. Творчески настроените хора нормално имат някакво въодушевление, занимание. Защо? Защото отдаването на сила е голямо и задачата е наслада и наслаждение, а изгодата е минимална. Затова висшите стратегически задания, които след това стават витално нужни, изначало се развиват като една почтена веселба, като забавление и занимание. Затова и общуването със животните може благотворно да се отрази на здравето. Специалистите са забелязали, че децата с душевен и физически недъзи се усещат доста по-добре, когато се грижат за животни и поддържат връзка с тях. Специалистите приказват за делфини, коне и така нататък Но, когато животното става за индивида като опиат, който му оказва помощ да избяга от напрежението и страданията, когато настройваме и себе си, и него, единствено за позитивни страсти, всяка една обстановка на болежка се разраства неимоверно. Всяко наслаждение може да бъде превърнато в опиат. И в случай че ние забравяме за любовта към Бога, за нас най-силен опиат стават сексът и човешката обич. 

Избрано от: „ Диагностика на кармата “ (част 10), Сергей Лазарев, изд. „ Станпрес “, Бургас, 2003 година
Снимка: Facebook